Тайра и Минамото
Понякога най-обичайни страсти, като да вземем за пример, сексът, водят до събития от исторически мащаб. За такива събития била отговорна през ІХ век любовната пристрастеност на японските императори.
По нова време те имали наложници – слугини за полови удоволствия, но не всичките им деца от тях били признавани за принцове и принцеси. За да понижат разноските по двореца, момчетата на наложниците били изпращани в провинциите като служители, губернатори и военачалници. Там им давали нови фамилни имена. Така се появили няколко клона на рода Минамото и рода Тайра. Минамото управлявали североизточната част от страната, а Тайра -югозападната.
Между тях избухнала мощна омраза. В 1159 година кланът Минамото бил надвит. Контролът над новия император се озовал в ръцете на мощен политик – Тайра Киомори.
В 1160 г. Минамото вдигнали бунт, който Киомори брутално смазал. Главата на клана Минамото – Йошитомо, бил грубо погубен. Тайра открили своя тирания и избили съвсем всички Минамото. В клановите войни на средновековна Япония битката била не на живот – а на гибел. Победителите изтребвали фамилиите на враговете до последния човек, с цел да избегнат отмъщението. Но сега въпреки всичко оживели две деца на Йошитомо и неколцина родственици. Киомори ги пощадил и това била главната му неточност.
Всичко се случило с помощта на вдовицата на Минамото Йошитомо – Токива, която била изключителна хубавица. Когато я заловили, тя се съгласила да стане наложница на Киомори в замяна на живота на синовете си. Тайра не ги умъртвили, но ги изпратили в различни елементи на владенията си, с цел да получат образование. Йошицуне бил изпратен в манастир, а Йоритомо отишъл на полуостров Изу. Там той живял 20 години под надзора на рода Тайра.
През 1180 г. Киомори решил да направи 3-годишния си внук Антоку император. Това не се харесало на принц Мотихито, който за повторно не бил избран за правоприемник на трона. Враговете на Тайра в двореца тласнали Мотихито към бунт и той се решил.
Киомори скоро разбрал за бунта на принца и изпратил последния Минамото, останал в двореца – остарелия боец Йоримаса, с цел да потуши протеста в зародиша. Мъдрият Йоримаса стоял надалеч от политиката, поддържал положителни връзки с Тайра и затова оживял и дори спечелил доверието на враговете на своя жанр.
Но по това време огромният боец бил забъркан в заговора на рода си. Йоримаса взел 50 правилни придружители и повел Мотихито към светилището на Миидера. Но когато Йоримаса пресякъл река Уджи, трябвало да спре, защото… принцът се уморил.
На другата заран ги настигнал мощен отряд преследвачи от Тайра. Според легендата, един от воините на Минамото умъртвил 26 врагове, а в неговата ризница се забили 63 стрели. Двамата синове на Йоримаса задържали воините на Тайра и загинали, но дали време на своя татко да си направи сепуку. Преди това той написал стихове и това станало традиция в идващите епохи – преди да се самоубият, самураите постоянно пишели стихове. Метежът изглеждал сподавен.
Но децата на Минамото пораснали и събрали сили, с цел да стартират същинска война. Минамото Йоритомо и брат му избягали от заточението в родовите си земи на североизток. Дошли съдружници и оживели далечни родственици. Скоро Минамото имали войска от 20 хиляди души. Тайра изпратил против тях единствено 15 хиляди.Тези войници в чужди провинции се чувствали несигурни и били командвани от един некадърен командир – внукът на Киомори на име Коремори. Вечерта на 9 ноември 1180 година армиите застанали една против друга при река Фуджигава. Но по някаква причина армията на Тайра се вдигнала през нощта и под паника избягала от лагера си. Така Минамото победили в първата огромна „ борба “ на тази война.
През пролетта на 1181 г. Тайра Киомори починал. Преди това той искал единствено едно – главата на Йоритомо да бъде положена на гроба му. Но наследниците на Киомори били надалеч по-неспособни от него. Изтокът на страната на практика бил отвън техен надзор.
През 1182 г. младият братовчед на Минамото Йоритомо – Кисо Йошинака, завзел няколко провинции. До столицата Киото оставали единствено 50 километра. През 1183 г. Тайра мобилизирали 100 хиляди души – невъоръжени и нетренирани селяни. Тази „ войска “ се разбягала още по пътя.
На 2 юни 1183 година Йошинака с двойно по-малко воини разгромил останалите „ опълченци “ и през август дружно с Минамото Юкие завладял Киото. Тайра избягали, като взели императора и придворните. В това време Минамото разгневили цялата столица, като безмилостно я разграбили и убили доста хора. Йоритомо решил този проблем коренно: разрушил армията на Йошинака и окупирал Киото (Йошинака бил погубен от инцидентна стрела).
Битката при Ясим и Итинотани, от „ Повест за дома Тайра “, от края на XVI век. Уикипедия
През 1184 г. в битка паднали вождовете на Тайра – братът и внукът на Киомори. Минамото завладяли родовата резиденция на предците на Тайра – Итинотани. Последните замъци на Тайра на сушата паднали през февруари 1185 година, а на 25 април се състояла последната битка – в морето. Повече от 1300 лодки и кораби се срещнали в сражението при Даноура. Тайра били победени. Император Антоку се удавил дружно с баба си (вдовицата на Киомори), последните самураи на Тайра се хвърляли всеобщо във водата. Войната свършила.
Йоритомо избил всичките си съперници. Не останал нито един Тайра, само че той се страхувал освен от тях. Най-много се боял от брат си Йошицуне, кадърен войначалник. Четири години изпращал убийци за него. Уморен да живее в бягство, Йошицуне направил сепуку. И Минамото Йоритомо скоро станал първият шогун (военен владетел) на Япония, като управлявал до1199 година
Загинал, падайки от коня си – съгласно легендата, животното се изправило на задните си крайници, изплашено от призрака на Йошицуне.
–
